.RU

УСТАВнаБЪЛГАРСКИЯТ ЦЕНТРАЛНИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТ - Записки по българските въстания


^ УСТАВ
на
БЪЛГАРСКИЯТ ЦЕНТРАЛНИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТ
 

Глава I

ЦЕЛ

Чл. 1. Българският революционни централни комитет има в ръцете си такава една власт, каквато и сяко привременно правителсгво. Той трябва да приготви и да довърши революцията със сичките нравствени и материални средства; да кажеме накратко, той има следующите задачи: а) да разпространява между нашия народ идеи за бунт чрез пропаганда; а тая пропаганда ще да става чрез частните комитети и чрез печата, т. е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр.; б) да доставлява сичките нужни потребици за извършванието на революцията и да приготовлява бунта материално, т. е. да скрои нужния военен план, да назначи военни водители (войводи), да улесни със сяко средство въоружа­ванието, да дава на народа нужните наставления за бой и пр.

Чл. 2. Българският революционни централни комитет ще прави споразумение с другите народи, съседни и отдалечени, които имат същите цели.

 

Глава II

^ УСТРОЙСТВО НА КОМИТЕТСКОТО УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 1. Както Българският революционни централни комитет, така и секи частен Български рвволюционни комитет се съставят от некомпрометирани пред българския народ българе, т. е. от родолюбци и от решителни, тайни и постоянни лица.

Чл. 2. Местопребиванието на централния комитет е неизвестно: то е насякъде и никъде - затова и секи член, дето и да бъде, може да представлява сичкия централен комитет, ако само той има в ръцете си пълномощно писмо.

Чл. 3. За изпълнение на предначертаната си цел централният комитет съставлява и частни революционни български комитети, които щат да се устрояват и управляват така също, както и централния.

Чл. 4. За наказание на престъпленията и за нагледвание на работите на частните комитети централният комитет има и една тайна полиция от избрани, юнаци, решителни, верни и постоянни люде.

Чл. 5. За улеснение на сношенията между централния и частните комитети са съставени тайни пощи, из които сяка една зависи от онзи комитет, който я съставлява. Броят на пощенските членове е неопределен.

 

^ Глава III

ПРАВИТЕЛСТВО

Чл. 1. Както централният, така и секи частен комитет се съставлява от следующите лица: а) председател, б) подпредседател, в) касиерин, и г) неопределено число членове, които ще разделят длъжностите помежду си, съобразно със способностите на секи един.

Чл. 2. Първото лице на централния комитет ще да се избира по вишегласие от упълномощените лица на частните комитети. Това лице ще да избира другите членове за централния комитет.

Чл. 3. Частните комитети ще да съставляват комисия, която ще нагледва работите на централния комитет. Ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети ще избират и назначават ново лице, което ще застъпи работата на първото  лице.

Чл. 4. Членовете на тайната полиция ще да се избират само от централния комитет. Числото на тия членове е неопределено.

Чл. 5. Секи частен комитет ще да си има нужното число членове за тайната поща, според чл. 5, гл. II.

 

Глава IV

^ ДЛЪЖНОСТИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И НА СЕКИ РЕВОЛЮЦИОНАРЕН РАБОТНИК ВЪОБЩЕ

Чл. I. Централният комитет ще стъпя в сношение с дейци и от други народности относително за народната ни цел: той ще да заключава заеми в името на българския народ; той ще да прави споразумения за съюзи; с една дума, той ще да върши сичко, което изисква сполуката на нашето народно освобождение.

Чл. 2. Централният комитет подир освобождението на България ще да дава най-точна сметка за сичките приети помощи и за тяхното употребление. Секи член от тоя комитет е отговорен не само за себе си, но и за другите членове, негови другари; а най-много е отговорно първото лице, на което се дава преимуществено правото да избира другите членове, според гл. III, чл. 2.

Чл. 3. Председателите на централния и на частните комитети имат право да свикат извънредни събрания, когато и да стане нуждно.

Чл. 4. Председателят е длъжен да нагледва изпълняват ли длъжностите си подпредсе­дателят, касиеринът и другите членове.

Чл. 5. Подпредседателите са помощници на председателите.

Чл. 6. Касиеринът на централния комитет ще да приема пари от частните комитети или от други кои и да е места и ще да дава разписка под номер; той ще да ги записва в касиерската книга и ще явява за тях и на комитета, за да се записват и в главната комитетска книга.

Чл. 7. Касиеринът на централния комитет ще дава пари насякаде и за сичко, но само с разрешението на комитета. Сяко едно решение, за да се дадат пари, трябва да е приемено.

Чл. 8. Касиеринът на секи частен комитет ще събира пари от комитетските членове и от други родолюбиви лица, на които ще да дава разписки за приетото количество. Тия пари ще да се дават на главния касиерин само по заповедта на централния комитет.

Чл. 9. Секи частен комитет ще да се старае да приготовлява хора за бой, според чл. 1, гл. I, като полага особени грижи за събирание пари, които са потребни за поддържанието на комитетските нужди и преди, и подир захващанието на революцията.

Чл. 10. Частните комитети са длъжни да съобщават на централния комитет: а) от колко села се състои околността им; б) в кое село колко жители има, от каква са народност и по колко; в) колко има българи юнаци, способни да носят оръжие, и колко са готови на пръв позив; г) колко оръжие има и какво е; д) има ли в околността им хора, способни за войводи, и на кое място се намират; е) колко може да се събере в нужно време жито, ечимик, сено, слама и сичко, щото е потребно за хората и за животните; ж) колко може да има волове, овце, крави, коне, кози и др.; з) колко яхъри има и за по колко животни.

Чл. 11. Никой от частните комитети не може да стъпя в сношение с дейци от други народности относително за народната ни цел, освен с позволението на централния комитет, който има това право, според чл. 4, гл. I.

Чл. 12. Секи член - от който и от какъвто и да е комитет, - ако бъде принуден да се отдалечи от града или от селото, гдето живее, той е длъжен да каже на комитета, от които зависи.

Чл. 13. Секи член от революционарните работници трябва да знае сам и да таи на сърцето си онова, което му е поверено. Той не тряба да казва - не тряба даже ни да загатва за такива работи - ни на любовници, ни на жена, ни на деца, нито другиму, който може да издаде тайната. Само на ония, които могат да пазят тайната, той може да позагатне нещо и когато вече се увери, че и тия желаят заедно с него да делят щастие и нещастае на бойното поле, то може да гн приеме като членове, със съизволението на частния комитет, под който и той зависи.

Чл. 14. Ако някой от революционерите падне в беда, то секи от другарите му, т. е. секи революционарен член, е длъжен да му помогне, като види известния знак.

Чл. 15. Ако се появи някой непознат човек и ако поиска в името на централния комитет да буни иарода или да прави други подобни неща, то ако би той имал даже и нужния знак (може би откраднат или земен със силата на оръжието) - в такъв случай, който член и да е, щом види това, е длъжен да яви на централния комитет; а пък човекът ще се преследва и убива от тайната полиция.

Чл. 16. Ако се случи да падне лозинката в неприятелски ръце, то в такъв случай, който из членовете и да се научи за това, длъжен е изведнаж да яви работата на своя комитет.

Чл. 17. Ако някой революционарен член се научи, че неприятелите кроят нещо тайно, той тряба изведнаж да яви работата на централния комитет; а ако може, то и на другите частни комитети.

Чл. 18. Тайната полиция е длъжна: а) да нагледва тайно делата на революционарните работници в града си и да ги сьобщава на централния комитет: б) да изпитва и да се уверява в точността и във верността на тайната поща; в) да шпионира турските шпиони, да следува стъпка в стъпка делата на турската полиция и сичко да съобщава на централния комитет; г) да гледа, щото заповедите на централния комитет да се извършват, т. е. да наказва престъпниците на закона; д) споразуменията на полицията с централния комитет ще да стават само с едно лице, което централният комитет е назначил и което е в същото време управител на другите членове.

Чл. 19. Членовете на тайната поща тряба да са хора тайни и юнаци. Тия са длъжни да пренасят писмата и писмените или устните решения и заповеди на комитетите вярно и буквално, без да притурят нещо от себе си и без да заборавят нещо от поръченията, които им са направени.

Чл. 20. Войводите са длъжни: а) да прегледат позициите по Българско; б) да избират и определят бранителни точки и да направят нужните фортификациални планове за укреплението им; в) да назначат операционните и комуникационните линии; г) да направат план за революцията; д) да приготвят нужния военен закон; и е) най-после, да дигнат народните байраци и да провозгласат народната свобода.

Чл. 21. Секи член, който приима участие в работата за освобождението на България, е длъжен да разумее и да изучи добре съдържанието на тоя устав.

 

Глава V

СРЕДСТВА ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА

Чл. 1. Централният комитет ще се снабдява с пари: а) като прави заеми, дето и да намери, в името на българския народ; б) като приема събраните помощи от частните комитети; и в) като употреби, със съгласието на частните комитети, каквито начини и да намери за най-добри.

 

Глава VI

ХОРА

Чл. 1. С хора (било за войводи, било за полицейски членове, било за действующи на пръв път войници) централният комитет ще да се снабдява или направо сам, или чрез частните комитети, според наредбата, която ще той да им даде.

 

^ Глава VII

ОРЪЖИЯ И ДРУГИ БОЙНИ ПОТРЕБИ

Чл. 1. Централният комитет зема на себе длъжност да въоружава постъпенно ония членове из частните комитети, които са способни да носят оръжие.

Чл. 2. Оръжията, които централният комитет ще да набавлява, тряба да се прегледват от такива хора, които разумяват от оръжие.

 

Глава VIII

^ ЗА ПРИЕМАНИЕТО НА НОВИ РЕВОЛЮЦИОННИ РАБОТНИЦИ И ВОЙВОДИ

Чл. 1. Секи член от централния или от частните комитети, като влезе в работата, ще да полага клетва.

Чл. 2. Който иска да земе участие в работата ни, той тряба да има препоръка от някого из познайните вече революционни работници.

Чл. 3. Когато на някого от работниците са препоръчи някой вънкашен човек, то той тряба по-напред да го изпита кой е той, отде иде, какво иска, какви му са мислите и пр. После сичко това, той е длъжен да яви за сичко на централния комитет, като прибави още и добър опис на физиономията му и въобще на сичките му характеристически свойства; а пък него да го задържи дотогава, додето приеме отговор от комитета.

Чл. 4. Когато на комитета са обади, че някой си - изпроводен от някого или от някое дружество - иска да влезе в споразумение, то той (комитетът) е длъжен да яви на тайната полиция, за да го изпита; а пък в същото време да се увери и сам писменно или устно от човека, когото нарочно тряба да проводи до ония, които са препоръчали най-напред работника или пък направо до оногова, от когото той казва, че е бил изпроводен. Когато комитетът са увери, че проводеният или препоръчаният човек е чист, то влазя с него в споразумение, и то посредством едного човека, когото е той сам отредил.

Чл. 5. Войводите се приемат според чл. 2, 3, гл. VIII, със следующето само прибавление: когато някой войвода се яви на централния комитет и иска да бъде приет, то той по-напред тряба да положи изпит от нужните военни познания пред комисията, която е наредил централният комитет. Тогава, според знанията си, той ще да заеме приличното си място. Без изпит не е приет ни един войвода.

 

Глава IX

ЗА НАКАЗАНИЯТА

Чл 1. Смъртните наказания щат да се извършват тайно; а в случай на нужда и на явни места, посред пладне.

Чл. 2. Наказанията щат да извършват ония от членовете на тайната полиция, на които се падне жребие.

Чл. 3. Осъжданията и смъртните наказания ще стават само по заповед на централния комитет.

Чл. 4. Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, централен или частен; с една дума, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля, ще да се накаже със смърт.

Чл. 5. Ако някой от влиятелните българе или войводи - подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице - поиска да пречи в работата, под какъвто начин и да е, то такъв ще се счита за неприятел на отечеството ни и ще да се накаже със смърт.

Чл. 6. Ако някой очерни народната ни свобода, т. е. ако наруши правото и на други народности, като нас страждущи, то и такъв ще да се счита за неприятел на отечеството ни и ще се наказва със смърт.

Чл. 7. Ако някой не припознае централния комитет и поиска да се опита да вдигне бунт на своя глава, то за първи път само ще да му се напомни да се спре от предприятието си; а ако това напомнювание не помогне, то той ще да се накаже със смърт.

Чл. 8. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши заповедта, която му е наложена от централния комитет, то ще да се накаже със смърт.

Чл. 9. Ако някой от служителите, като например председателя или друг някой, поиска да злоупотреби служебната си власт, то за пръв път само ще да се лиши от службата си; повтором ще да се изключи из числото на работниците, като се накара най-напред писмено да припознае погрешката си и да я поднесе на комитета; а ако и след това са покаже обиден и отмъстителен, то ще да се накаже със смърт.

Чл. 10. Ако някой от членовете на тайната поща или други някой дръзне да отвори или да унищожи някое служебно писмо, то ще да се накаже със смърт.

Чл. 11. Ако някой от касиерите издаде за нещо пари без знанието на централния комитет или ако земе и да усвои и най-малката част от поверените му суми, то ще да се накаже смърт.

 

НУЖНО ПРОГЛАШЕНИЕ

Централният революционен български комитет, в името на сичките ония, които са го избрали, упълномощили, увластили, уверен в своята тайна полиция и в силата на нейното оръжие, поглашава:

I. Само Централният революционни комитет има длъжност да даде знак за общонародно въстание; а други никой няма никакво право да издава революционарни прокламации и да буни народа без знанието на Българския централни революционни комитет.

II. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българския народ пред другите народности или да прави уговори с тях без знанието на централния комитет.

III. Никой няма право да съставлява какъвто и да е революционарен комитет без знанието на централния комитет.

 

ЗАБЕЛЕЖКА

Настоящият устав са нареди, одобри и потвърди с общото съгласие на упълномощените представители от частните български революционни комитети и ще трае до захващанието на революцията, когато с общото съгласие на централния и на частните комитети ще да се измени по обстоятелствата. Когато се захване революцията, то Българският централен комитет ще да свика депутати от сичките частни комитети, за да се нареди друго устройство. С една дума, тогава силата на тоя устав пада и се замеща с други военен закон, когото войводите, със съгласието на централния комитет, ще да наредят според обстоятелствата.

^ Нека ни помага бог и нашата мишница! Напред!

 

IV

Дордето трая прочитанието на тоя устав, както и прокламации и правила, аз не си дигах очите да погледна настрана да не би да изгубя някоя дума. "Честото повтаряние думите - "привременно правителство", "тайни полиции", "пощи" и пр. - си мислех аз - показва най-добре, че тая работа не е шега." Получих клетва, че ще работя от всичката си душа и сърце за доброто и преуспяванието на революционния комитет, доколкото ми стигат силите; радвах се безпримерно и се гордеях, че съм се сподобил да се приема в него.

Приятелят в читалището, който завеждаше комитетските работи в Русчук, беше Никола Обретенов, момък не от богатите и знатни фамилии, скромен слуга на читалището и несвършил никъде високо образование. Той беше се посвятил всецяло на святото дело, заедно с всичката си фамилия. Двамата му по-големи братя, които минали с Хаджи Димитровата чета - единът беше осъден на вечно заточение в Акия, а на другия донесли главата в Търново. Той щял да придружи братята си в тая чета още в 1868 г., но Стефан Караджата го изпъдил в Гюргево, по причина че бил още малък. Благодарение нему и на огненото перо на Л. Каравелова, със съчиненията на когото твърде наскоро се запознах, искрата на патриотизма, която досега беше непонятна за мене, пламна вече с всичката ярост. Тия съчинения на българския патриот и списател бяха: в. "Свобода" и "Независимост", повестите "Неда", "Стоян войвода", "На чужд гроб без сълзи плачат", "Хаджи Ничо" и пр. Освен това от тях аз започнах своята деятелност, които ходех да продавам из града.

Сега ми разясни Н. Обретенов на подробно, че още за пръв път като се видял с мене, имал намерение да ми открие работите на комитета, но отложил това, за да ме изпита по-добре, за което и ме приел да живея на читалището. В това време, когато аз влязох в комитета, той беше в пълната си деятелност; във всичките почти градове из България и Тракия имаше основани комитети, с много или малко членове. Тия последните се приемаха след дълги изпитвания най-много между учителите, свещениците и еснафите. От чорбаджиите, по-първите търговци, дипломираните учени комитетът се вардеше като от турците, защото на тия хора гечинмекът беше добър, следователно малко ги тях интересуваше съдбата на България5. За по-добро доказателство на това служи и тоя факт, че в Русчук комитетът се управляваше от скромни слуги, в Шумен от кундураджии: Кръстю Кичюкът, Рахаил Мощето и пр.; в Търново - от един сиромах книговезец, Христо Иванов, Христо Караминков, халачин, Иван хаджи Димитров, бакърджия; в Чирпан - от Стою Филипов, куюмджия, Георги Данчев, фотографин; в Хасково - от Мирчо Попов и П. Берковски - учители; в Панагюрище - Найден Дринов, ханджия; в Коприщица - Петко Кундураджията; село Царацово - Иван Арабаджията и Божил Георгев - прости селяни; в Стара Загора - тоже кундураджии, Кольо Ганчев и Господин Михайловски, Никола Райнов - ханджия; в Търново-Сеймен - Стефан Георгиев, хлебар, Гано Атанасов и Койчо Георгиев, ханджии; в Ловеч - братя поп Луканови и пр., и пр. Видните богаташи, тежките търговци, учените и пр. не са вземали участие в революционния комитет с твърде малки изключения. Който се съмнява в моите думи, то нека разпита и изучи: има ли някъде по гората гроб на богаташ, на тежък търговец и на учен из Францня или другаде? Има ли да е обесен някой от тях? Може би някъде, но кой казва, че има правило без изключение? Напротив, гдето има мерзости, калпазанлък, хищничество, там учените ще да ги намериш повече. Черковният въпрос, въстанието, превратът в България и пр. са ясни доказателства. Никой селски учител, колкото и да е той безсъвестен, не е съветвал своите събратя да си променят язика и да го заместят с руския. Никой не е хулил своя народ дипломатически, че е без патриотизъм: а българският екзарх Йосиф направи това. Идете после това и уверявайте, че учението създава характери! Поразителен е още и тоя факт, че ни един робертколежки възпитаник не взе участие в редовете на борците за българската свобода. Заведение на свободолюбива държава изкарва роби!... Освен Васил Левски и Ангел Кънчев имаше и други апостоли по това време (1870-1873 г.), измежду които по-главни бяха: Димитьр Общият, обесен в София, Христо Иванов, книговезецът, Атанас Узунов, който поиска да убие хаджи Ставря в Хасково, гдето и биде хванат, отче Матея Преображенски, Н. Обретенов, Ст. Стамболов и пр. Тоя последният, който застъпи мястото иа Левски, Кънчева и Узунова, в късо време можа да развие гореща деятелност между патриотическите общества, които бяха отслабнали малко после софийското приключение, благодарение на убедителното му слово.

Комитети в България се съобщаваха един с друг чрез тайни пощи. Любопитни бяха тайните писма, които, макар и да попаднеха в неприятелски ръце, твърде мъчно можеше да се разбира нещо от тях, защото съдържанието им беше алегорическо. Ето съдържанието на едно от тия писма, изпратено из Търново, от Иван хаджи Димитров до Н. Обретенов в Русе:

 

"До Братия Кубратове,

... Получих честното Ви от 17-й того, заедно с 9 № девет турски лири срещу дълга Ви. Много малко сте ми изпратили от мострите на житото, затова моля ви, щом са представи случай, прати ми още. Тук житото засега има добра цена. Не получавам редовно на Дяда Блъсков "Училището"; кажи му за това. Нека ми изпрати той, или ти сам земи грижата отгоре си, тридесят до четиреси тела от книжката "Градинка", която да проводя по селата с моя таксидар. Той се намира засега в Ловченските села, по вересии6.

13 Януарий 1872 г.

Бъди здрав.
Твой Асен"

 

Трябва да ви кажа и това, че всичките градове из България бяха прекръстени от комитета с други имена, взети из българската история, които употребяваха в писмата. Така например Търново се именуваше Асен; Русчук - Кубрат; Сливен - Славомир, Стара Загора - Атил; Лясковец - Аспарух; Котел - Софрония; Варна - Еремия; Шумен - Крум; Разград - Мирослав; Плевен - Любомир; Ловеч - Иван Шишман; Троян - Боян; Сопот - Самуил; Пловдив - Делиян; Т. Пазарджик - Докум; Карлово - Стамаш(?); Хасково - Цоко; Одрин - Гръмник; Свищов - Алцеко; Габрово - Перун; Тетевен - Кардан; Орхане - Сарсаул; София - Роман; Враца - Борис; Етрополе - Драко; Тулча - Рашумир; Никопол - Ситом ир; Лом-паланка - Амасия; Ряхово - Нотов; Видин...

В останалите градове из България, като Силистра, Хаджиолу-Пазарджик, Берковица, Кюстендил, Джумая, па даже и Казанлък, не е имало основани комитети, та затова и не се споменават в горния списък. Така също и лицата, до които адресираха писмата по разни градове, наместо техните собствени имена, надписваха се до ония личности, които малко-много бяха познати на турците за верни хора на султана; а тайният куриер, който беше длъжен да носи тия писма, знаеше кому да ги даде. Тъй например комитетските писма, които се получаваха в Русчук, носеха надпис: "До господин Петраки Златов, Иванчо ефенди Чорапчиев или Селвели Чорбаджиев"; в Търново - до "Стефана Карагьозов и Тодор Шишков"; във Видин - до "Севастаки ефенди"; в Стара Загора - до "Хаджи Господина"; в Сливен - до "Иван Сароолу"; в Шумен - до "Димча Чорбаджи", и пр.

По-късно, а именно в 1874 год., съобщението между тайните комитети стана по-лесно, защото много писма с революционно съдържание се изпращаха чрез самата турска поща. Тоя кураж придобиха комитетите тогава, когато се въведе в кореспонденцията им да пишат писмата си с химическо мастило7. Употреблението на това последното имаше тая добрина, че колкото и да се взираше човек, не можеше да познае писаното с просто око. После, като се намокреше книгата с друга една жидкост, всичко излязваше наяве. За да не бъде само бяла книга в плика, пишеха от едната страна на писмото или просто "много здраве от мене до тебе", или пък "приех честното ви от 5-й того", както захващат търговците своите писма.

И така, аз бях вече член на революционния комитет. При всичко, че отведнъж не ми се откриха тайните на тоя комитет, но пак можах да узная много неща. Освен дома на Н. Обретенов, който служеше като убежище на разни апостоли, куриери и пр., така също и народното читалище "Зора" беше преобърнато на скривалище за различни комитетски принадлежности. В залата която служеше за занимание, над голямата маса горе на тавана, дъската на която се закачаше лампата, беше откъртена изкуствено и при всичко че се виждаха на нея много гвоздеи, но тия бяха прерязани отвътре, тъй щото тя се държеше само на дългата кука, на която висеше лампата денонощно. Тук на това място, т. е. отвътре дъската в тавана, стоеше скрит печатът на комитета. Той имаше големина колкото една бяла меджедия с надпис "Български революционен комитет" и посред изобразен лев. На това същото място се държаха още и други разни фалшиви печати на турски язик, направени от восък и калай, на които бяха написани по-главните градове на България. Тия служеха за подправянието на турски тескерета, които така също, както и други разни паспорти, бяха в разположението на Русчукския революционен комитет. На друго място, а именно под стълбите, гдето така също бяха извадени гвоздеите, имаше цяла библиотека книги, всичките от съчиненията на Л. Каравелов, единствения по него време революционен списател, които книги, както и вестниците на същия списател "Свобода" и "Независимост" комитетът разпространяваше между народа.

Долу в избата под зданието на същото читалище имаше изкопана дупка, в която стоеше едно газено тенеке, пълно с различни отрови, които бяха доставени от българските ученици в Букурещкото медицинско лице. Тия бяха предназначени за враговете на българския народ. Главното обаче място, гдето се сьхрняваха всичките комитетски принадлежности в Русчук, не беше читалището. То се намираше в къщата на Н. Обретенов, под строгия надзор на старата му майка, баба Тонка. Нейната скромна къщица беше подкопана под основата и преобърната на скривалище, в което не само оръжия и други неща се държаха, но имаше място да се скрият и няколко души апостоли. Оръжията, запретените книги и вестници те пренасяха от Гюргево повечето от жени, на които полицията по-малко внимание обръщаше. Тия жени бяха сама баба Тонка, дъщеря й Петрана, съпругата на покойния Л. Каравелов - Наталия - и Тодорка Казанджиева от Гюргево. Бях свидетел един път, когато Наталия Каравелова пристигна от Румъния с оръжия, които носеше на себе си, отдолу под дрехите. Двете сабли, които бяха окачени на раменете й с дебели сиджимени върви, бяха се впили в месата й, докато дойде от Букурещ до Русчук. Разбира се, че когато гледаше човек как тия слаби жени рискуваха живота си за общото дело, то искрата на патриотизма се увеличаваше още повече. Много пъти тия същите патриотки са пренасяли и някои комитетски писма с по-важно съдържание. В по-главните градове комитетът си имаше определени къщи, в които отиваха апостолите и куриерите. В Търново бе къщата на Ив. хаджи Димитров; в Русчук - къщата на баба Тонка; в Гюргево - у Димитра Ив. Горов; в Пловдив - у Христаки Търнев; в Ловеч - у братя Луканови; в Карлово - у Ганя Маджереца; в Царацово - у Ивана Арабаджията и пр. По-късно комитетът в Русчук разполагаше с няколко каика по Дунава, между Русчук и Гюргево, които пренасяха оръжия, хора и пр. Когато се случеше да носят пушки, тия ги спущаха във водата, вързани с върва, от каика и спираха пред дома на баба Тонка, който се намира покрай самия бряг на Дунава. Нощно време отиваше някой да ги извади и ги донасяше у бабини Тонкини. Всичките каичкии бяха власи, с изключение на управителя им бай Димитър, който беше българин и човек на комитета.

 



1 Страшни са гоненията, които е претърпяла честната българска емиграция в Румъния от тоя чокойско-чорбаджийски вестник. Той ги е клеветил наляво и надясно, че тия били с поляците и сърбите, мразели Русия и пр. Неговите патрони са били седемте букурещски нотабили, а именно: Хр. Георгиев, д-р Протич, д-р Атанасович, П. Рашеев, Адженов и Станкович.

2 За по добро доказателство на казаното от мене аз ще приведа тука думите на Л. Каравелова, казани в 52 брой на в. Независимост (1874), в отговор на една статия, поместена във в. Obzor: "...Ако писателят на гореказаната статия е българин, то той трябва да знае, че четите от 1867 и от 1868 година бяха испроводени не от букурещките чорбаджии и не с тяхното съдействие - говори той. - Четата на Ф. Тотя е била въоръжена и испроводена от младите емигранти, от които и мнозина са приели и сами участие; а X. Димитър се е въоръжил със събрани между самите хъшове пари и отишел по своята собствена воля. (Ние знаеме от достоверно място, че въоружаванието на последната тая чета се дължи на две момчета, едното на име Никола Търновчето, които откраднали от своята господарка кокона около 1000 жълтици. Вижда се работата, че покойният не е посмеял да изнесе на пазар тоя факт. Разбира се, че имало и други някои помощи.) Всичкото това се е скривало от така наречените нотабили (чорбаджии). Известно е така също, че когато намеренията на X. Д. били открити от нотабилите, то един от тях (Хр. Георгиев) известил на руския консул барон Офенберга, който е имал съвсем криви понятия за X. Димитровата чета. Той е явил на френския консул, че около стотина души български разбойници се приготовляват да минат в Турция да обират селата, да убиват работниците и да нападат на селените. Ето как са били препоръчани българските юнаци от своите братя нотабили. Френският консул телеграфирал в Русчук, че около стотина души разбойници ще минат в империята да правят обири и различни злодейства. Из всичко това вие видите ясно, че турските власти са били известени от самите нотабили, ако това предателство и да е извършено чрез другиго. Разбира се, че всичко това е такъв красноречив факт, които не търпи никакви обяснения"... Тия думи на Л. Каравелова, изказани публично в Букурещ, в гнездото на нотабилнте, за нас са едва ли не евангелска истина. А относително постъпката на двамата цивилизовани консули ще прибавиме от себе си само това, че на много техни събратя в канцеларията съществува и особен регистър за шпионство, което не им прави чест. Разбира се, че и букурещкиге нотабили имат своите заслуги за българщината в Румъния, но моят предмет не е да описвам на пространно Възражданието.

3 Ето едно писмо от А. Кънчев, с което той известява на Обретенова в Русе за своето пристигание в Ловеч и което е единствено негово писмо от онова време, когато той ходел из България. Ние го поместяме с неговото правописание, без да изменим една буква от съдържанието му:

"Бай Колйо, на 29. IX. аз пристигнах в Ловеч, видях се с няколко души: но с оногова още не съм срещнал, за когото знаеш че дойдох, защото го няма тук*. Тия дни го чакам да дойде Каквото свърша, ще ти явя. Ако е дошло някое писмо за мене в Русе, проводи ми го на тоя адрес:

^ Danail Poppov in Turno-Magorele за Ангел Кънчев.

Поздрави нашите башибозуци** в Табор, Лайпциг, Мюнхен и Прага и им кажи да ми пишат на същия адрес: но недей им казва определено в кой град съм. Поздрави Тома, Радя, Ганча и пр.

Твой А. Кънчев."

* Левски

** Българи, ученици в поименованите градове.

4 Любен Каравелов цели четири години е проповядвал със своя вестник балканска федерация между българи, сърби, румъни, па даже и гърци. Следователно думата федерация не беше така само случайност. Само в братски съюз между тия малки държавици е виждал той и неговите другари гаранция за истинска саобода. А към руското могущество ни той, ни Левски, ни пък друг наш патриот е апелирал. "Защо ни е нам Русия, когато и в нея бият така също, както и в Турция?" - говореше той постоянно.

5 Наистина, че В. Левски е ходил при някои богати, най-много в Пловдив, но те са го приемали повечето от любопитство, а след смъртта му, когато се готвеше голямото въстание, ние виждаме, че тия хора не фигурират между работниците.

6 Деветтях турски лири, които се споменават в горното писмо, не са друго нищо, освен револвери, мострите от житото са картуши, Дядо Блъсков е Любен Каравелов, а "Училището" е в. "Независимост", "Градинка" е драмата "Хаджи Димитър", а таксидаринът е някой от апостолите.

Такива писма аз притежавам до триста, писма от по-първите български бунтовници, на които ще да дам гласност в особена книга.

7 Понеже има още съмнение, че България може да има занапред нужда от тая тайна кореспонденция, то аз се задържам да дам гласност на това мастило.



v-peterburge-projdet-pyataya-vstrecha-rukovoditelej-parlamentov-stran-g8-boris-grizlov-monitoring-smi-16-18.html
v-plenu-kakih-illyuzij-chashe-vsego-nahodyatsya-geroi-chehovskih-rasskazov.html
v-poiskah-inercoida.html
v-poiskah-skritoj-nezhnosti.html
v-poryadke-diskussii-vistupili-vserossijskaya-konferenciya-razvitie-postoyannih-form-semejnogo-ustrojstva-detej-sirot-v-rossii.html
v-pozharoopasnij-period-kostri-budut-zapresheni-a-poseshenie-lesov-ogranichenno-internet-resurs-wwwchaskorru-07042011.html
  • esse.largereferat.info/raschesochnikov.html
  • ucheba.largereferat.info/portret-vipusknika-nachalnoj-shkoli-osnovnaya-obrazovatelnaya-programma-nachalnogo-obshego-obrazovaniya-gou-nosh-689.html
  • literature.largereferat.info/danilin-av-slyusarenko-ai-lekciya-11-process-razrabotki-arhitektur-upravlenie-i-kontrol-gap-analiz-vnedrenie.html
  • paragraph.largereferat.info/kratkij-slovar-terminov-s-kotorimi-pridetsya-vstretitsya-chitatelyu-stranica-13.html
  • otsenki.largereferat.info/sovershenstvovanie-nasadok-dlya-separacii-kapel-v-kontaktnih-apparatah.html
  • kontrolnaya.largereferat.info/razdel-7-blagoustrojstvo-i-ozelenenie-territorii-tehnicheskie-specifikacii-razrabotani-na-osnove-dejstvuyushih-normativnih.html
  • literatura.largereferat.info/referat-prepodavatel-i-isaeva.html
  • knigi.largereferat.info/sabati-tairibi-dgelek-sektor-toli-brish-zhalpi-masati.html
  • grade.largereferat.info/mnogoprocessornie-sistemi.html
  • lecture.largereferat.info/analiz-dinamiki-i-strukturi-dohodov-i-rashodov-fss.html
  • predmet.largereferat.info/sostav-produkcii-funkcionalnie-ili-kachestvennie-harakteristiki-potrebitelskie-svojstva-stranica-22.html
  • tests.largereferat.info/komsomolskaya-pravda-moskva-062-2942008-poshel-za-pivom-vernulsya-na-inomarke.html
  • studies.largereferat.info/kategorii-po-satir-prajm-evroznak.html
  • institute.largereferat.info/g-v-grinenko-vserossijskaya-akademiya-vneshnej-torgovli-stranica-54.html
  • education.largereferat.info/-sr-verbum-i-ego-starij-slavyanskij-ekvivalent-rch-ispolzovavshijsya-i-v-znachenii-slovo-i-v-znachenii-.html
  • zadachi.largereferat.info/predmet-i-obshie-usloviya-kontrakta-dokumentaciya-ob-aukcione-dlya-provedeniya-otkritogo-aukciona.html
  • paragraph.largereferat.info/kunstkamera-krugosvetnoe-puteshestvie.html
  • spur.largereferat.info/konstitucionalnie-i-nejrodinamicheskie-svojstva-individa-medicinskaya-psihologiya.html
  • letter.largereferat.info/ob-uchastii-chitinskoj-oblasti-v-konkurse-prikaz-9-5-maya-2008-9-216n-9-ministerstvo-obrazovaniya-i-nauki-rossijskoj.html
  • laboratory.largereferat.info/vneshnyaya-politika-respubliki-moldova-v-processe-evropejskoj-integracii.html
  • nauka.largereferat.info/ves-mir-chitaet-seryoznuyu-klassiku-voshishaetsya-eyo-vizubrivaet-krilatie-virazheniya-avtorov-klassicheskaya-literatura-dejstvitelno-prityagivaet-vse-eti-novelli.html
  • upbringing.largereferat.info/lyubov-konfliktnaya-igra-zerkalnih-otrazhenij-zh-psartr-igra-svobodnaya-deyatelnost-igra-vivodit-cheloveka.html
  • obrazovanie.largereferat.info/predislovie-avtora-k-opitam-nauchnim-politicheskim-i-filosofskim-stranica-10.html
  • notebook.largereferat.info/italyanskij-espresso.html
  • universitet.largereferat.info/tehnika-psihodinamicheskoj-terapii-psihologiya.html
  • occupation.largereferat.info/mozhet-sofiya.html
  • control.largereferat.info/ekskurs-final-kniga-chetvertaya-mezhdu-dvumya-otvetami-kolokola-nevidimogo-grada-kitezha-rodnoj-gorod-pastuh-makarij-filadelfiya-kniga-pyataya-otkritaya-tajna-stranica-10.html
  • shpora.largereferat.info/zakon-po-ukazaniyu-suda-iniciativa-prinyatiya-zakona-ishodila-ot-sudej-konstitucionnogo-suda-rf-ks-rf-neskolko-mesyacev-nazad-oni-reshili-chto-dejstvuyushie-stranica-4.html
  • klass.largereferat.info/43-upravlenie-debitorskoj-i-kreditorskoj-zadolzhennostyu-uchebnoe-posobie-ekonomika-gostinichnogo-restorannogo.html
  • bukva.largereferat.info/razvitie-artillerii-v-kapitalisticheskih-stranah.html
  • shkola.largereferat.info/pobeda-velikoj-oktyabrskoj-socialisticheskoj-revolyucii-i-ustanovlenie-sovetskoj-vlasti-v-moskve-i-moskovskoj-gubernii-chast-4.html
  • occupation.largereferat.info/mindell-koma-klyuch-k-probuzhdeniyu-stranica-2.html
  • occupation.largereferat.info/navstrechu-nike-stranica-9.html
  • spur.largereferat.info/metodicheskie-rekomendacii-k-prakticheskim-zanyatiyam-kazan-2005-stranica-4.html
  • otsenki.largereferat.info/risunok-n-2-dolya-otraslej-toplivnoj-promishlennosti-v-obshem-proizvodstve-produkcii-rossii-.html
  • © LargeReferat.info
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.